Кристи влезе без да чака отговора ми и се извини за постъпката си, завъртайки очички. Много обичах такива деца - мислеха, че ще им мине номера. Но не, тази година играех ролята на директор тук и трябваше да раздавам справедливост.
- Спокойно, няма да ти се карам - казах и посочих ксреслото пред себе си. - Моля, седни, чувствай се удобно.
Много обичах да бавя учениците, затова се усмихнах на тъжното момичешко изражение.
- Не мога да отрека, че на твоята възраст правех и по-големи бели от това - спрях за секунда, за да си поема дъх. - Но поне ги правех както трябва и не ме хващаха. Като директорка тук принципно трябва да ти чета конско и да те накажа, но като за първа седмица си затварям очите. Но само този път!
Момичето сякаш се поотпусна на стола си успокоено. Засмях се.
- Това с клоунските обувки беше добро, но не си струваше риска. Както казах, аз няма да те накажа, но при другите учители не е така. Има едно заклинание, Трипити-трупети или пък Ретено... - усетих, че съм казала много. - Както и да е. Засега ще ти се размине, но трябва да ми напишеш съчинение защо трябва да се държиш прилично в час (най-малко 5 реда) и ще говоря с ръководителя на Хафълпаф. Хайде, изчезвай и да не се повтаря!
