Оранжериите

Излязох навън, радваща се на слънчевото време, и закрачих към оранжериите. Първокусниците вече чакаха пред вратите и любопитно изучаваха голямото стъклено помещение. Приближих се тихо към тях, бях намислила нещо различно за днес.
- Здравейте, деца - поздравих ги. Разбира се, в отговор те изрецитираха обичайното си "Добър ден, професор Брадшоу". Да, да, помня, че и аз като малка бях като тях, но те вече прекаляваха. От друга страна сега се замислих колко са малки и колко опасен може да бъде за тях днешния урок. Но се насилих да се успокоя вътрешно, да се усмихна и да им кажа: - Днес няма да прекараме часа в оранжериите. Оставете вътре училищните си чанти и ме последвайте само с магически пръчки в ръце.
Отключих двойната стъклена врата и учениците влязоха, оглеждайки слънчевото, изпълнено с растения помещение. Заоглеждаха се, извърнали глави към тавана от цветно стъкло. Нямаше как да не ме накарат да се усмихна, толкова удивени бяха. Само едно русо момче въобще не се възхити на оранжерийте, което ме учуди. Но все пак мълчаливо изчаках децата да си оставят нещата, подготвят пръчките си и излязот на пътеката.
Закрачих напред, нарочно криволичеща, недаваща признаци по нищо накъде отиваме. А междувременно обяснявах урока:
- Днес трябваше да учите за мъгълските разбирания за магьоснически растения, но, понеже ви преподавам и по вълшебство, реших да разнообразя урока с малка магия. Но има една уловка - ще имате домашно. Съгласни ли сте?
- Да! - отекна радостен възглас. Боже, не си представях, че едно съвсем леко нововъведение в иначе тъй скучната програма може да достави такава радост на учениците.
- Добре тогава - рекох, вече очевидно запътила се към забранената гора. Спрях досами първите дървета, обърната към учениците - това беше сериозно - Който си е направил труда да прочете "История на Хогуортс" сигурно знае, че тук магипортирането е забранено. Да, но само за днес и само в тази точка ще ни е позволено да се магипортираме до другия край на гората и да проведем урока си. Искам да приберете магическите си пръчки на сигурно в някой вътрешен джоб на мантиите и да се хванете за ръце.
Протегнах напред ръцете си. За дясната ми ръка се хвана едно малко момиченце от Грифиндор. То изглеждаше притеснено и уплашено, затова му се усмихнах успокоително. Всички се хванаха здраво за ръце
- Каквото и да стане не се пускайте - дадох последни инструкции преди да се магипортирам с класа.
И тогава се започна. Въртенето през непрогледния мрак, пищенето на учениците, моето притеснение дали нещо няма да се обърка... всичко това се случи за частица от секундата, по-кратко от един миг, но достатъчно. Учениците се строполиха на зелената трева около малко езерце, заоглеждайки се изненадано.
- Всички добре ли са? - потвърдителни отговори. - Е добре тогава, искате ли да продължаваме? Въпроси?
Някой попита какво е магипортиране и дали децата ще могат да го правят.
- Да, когато станете на 17 години (тогава магьосниците навършват пълнолетие) ще можете да държите изпит върху магипортиране и да вземете разрешително от министерството на магията - обиколих с поглед класа.
- А къде сме? - обади се друг.
О, боже, тези деца, не спират с въпросите! Нищо, ще се научат, по-добре да питат.
- В другия край на забранената гора - посочих близките дървета. - Виждате ли този хълм? На него се намира Хогуортс. А ето там, в далечината, е разположено селцето Хогсмийт, което ще посетим по-късно през учебната година.
Децата ахнаха, но не последваха други въпроси. Реших, че е време за урока.
- Мислех днешния урок да го проведем край Черното езеро, но... е, професор Слидерин и професор Тимбър ще ви обяснят по-добре. Това тук също ще свърши работа - закрачих към кристалната вода. - Виждате ли малките зелени водорасли на дъното, нацапани с чафеникаво-червени петна? Ще трябва да отблъснете водата чрез магията Импервиус и да изчистите петънцата чрез магията Очисти. Но това не са обикновени петна - те ще се издигнат във въздуха и ще ви напръскат със слуз, ако не ги поразите възможно най-бързо с Еванеско. Трябва да се разделите по двойки - един да поддържа водата отдръпната, понеже през нея заклинанието ви няма да подейства, а друг да чисти петната. След това се разменяте при мой знак. Въпроси? Не? Добре, започвайте.
Децата започнаха с упражнението, а аз се разхождах помежду им, наблюдавайки за нередности. Помогнах на няколко от тях да удържат водата, нищо особено като за първи път. Всички се справиха отлично, без инциденти. След около петнайсетина минути застанах до ръба на водата.
- Импервиус - прошепнах тихо, почти безмълвно, задържайки водата в центъра, където я бяха изблъскали учениците, наредени в кръг около езерото. После добавих на по-висок глас. - Първокурсниците, които досега почистваха петната да се приготвят за поемане на водата, след малко я пускам. Готови ли сте?
Десетина човека изрекоха заклинанието и аз отдръпнах пръчката си, помагайки на останалите да усвоят техниката за чистене. Бях изненадана колко бързо схващат зайците. Нямаше как да не съм доволна от тези ученици.
Вече наближаваше залез, когато най-после ги повиках при себе си.
- Така, вие свършихте нещо добро, деца. Тези малки кафяви петна се наричат Виорити и са много вредни за растенията, върху които попаднат. Видяхте ли как малките водорасли стават по-ярко зелени и по-свежи? Да, иначе щяха да умрат. А сега да се магипортираме отново в училището...
Децата се наредиха в кръг, видимо изморени, но много весели, неспиращи да говорят. Хванах ръцете им и ни завъртях в краткотрайния миг на пътуване. Сега напрежение нямаше, още преди да се усетят първокурсниците тупнаха край Забранената гора в училищния двор. Весели, те се заисправяха и устремиха към оранжериите, но ги спрях.
- Не, няма смисъл да се разхождате. Акцио чанти! - с един замах на магическата ми пръчка ученическите раници долетяха при мен. Веднага ги изпратих чрез друго заклинание в спалните на притежателите им, нямаше нужда децата да се товарят още повече, днескашния ден беше труден. - Сега ви съветвам ако някой се чувства прекалено отпаднал да навести мадам Помфри или кухнята, където да се ободри. Другите марш по общите стаи, ще ви чакам след един час на вечеря. Часовете ще се провеждат всеки вторник и петък, не забравяйте за домашното. Свободни сте!
Загледах се как учениците бавно тръгват към замъка с доволни изражения. Само едно момиченце подскачаше от радост въпреки умората си. Зарадвах се, бяха така невинни, радващи се, че са спасили няколко малки стръка водни растения.

ДОМАШНО: Съчинение от минимум десет реда за Виоритите и тяхното въздействие върху растенията. Изкажете предположение какво ще се случи, ако те нападнат мъгълските цветя. Събирам домашното по Сова до четвъртък.

Бяхме се събрали пред оранжериите и чакахме госпожата да дойде.
Тя се приближи тихо до нас и ни поздрави.Изглеждаше много бодра и щастлива може би от днешния урок.
Влязохме в оранжериите и оставихме чантите си там.
Запътихме се към черната гора.Колкото повече наближавахме, толкова повече ме побиваха тръпки...Бях чела в книги, че било забранено да се влиза и дори да се доближава, но знаех че няма смисъл да се тревожа, щом до нас има професор...
Когато стигнахме, професорката ни обясни, че трябва да се магипортираме до другия края на гората...
Това звучеше много страшно
- Каквото и да стане не се пускайте - предупреди ни професор Брадшоу
За части от секундата направо ми се виеше свят...
- Всички добре ли са? - попита професор Братшоу
- Да - потвърдихме ние
Другите ученици започнаха да питат, но аз и без това си бях мъгъл и не схващах нищо, реших само да слушам...
- Мислех днешния урок да го проведем край Черното езеро, но... е, професор Слидерин и професор Тимбър ще ви обяснят по-добре. Това тук също ще свърши работа - започна мис Братшоу - Виждате ли малките зелени водорасли на дъното, нацапани с чафеникаво-червени петна? Ще трябва да отблъснете водата чрез магията Импервиус и да изчистите петънцата чрез магията Очисти. Но това не са обикновени петна - те ще се издигнат във въздуха и ще ви напръскат със слуз, ако не ги поразите възможно най-бързо с Еванеско. Трябва да се разделите по двойки - един да поддържа водата отдръпната, понеже през нея заклинанието ви няма да подейства, а друг да чисти петната. След това се разменяте при мой знак. Въпроси? Не? Добре, започвайте.
Започнахме усилено да опитваме новата магия...
След доста работа и опити вече бяхме изчистили водораслите...
- Така, вие свършихте нещо добро, деца. Тези малки кафяви петна се наричат Виорити и са много вредни за растенията, върху които попаднат. Видяхте ли как малките водорасли стават по-ярко зелени и по-свежи? Да, иначе щяха да умрат. А сега да се магипортираме отново в училището... - каза преподавателката
Всички се хванахме в кръг и хоп пак в началото на забранената гора.
Нямах търпение да се прибера...Бях ужасно изморена от днешния много интересен урок...

Чакахме до оранжериите, госпожа Брадшоу да дойде.
Когато научих, че ще се магипортираме до края на Забранената гора, ми стана малко зле защото се сетих, че като го правя с баща ми, чувството е много гадно все едно минавал през някаква тънка тръбичка.
Престигнахме там, нищо особено едно тъмно езеро.
- Мислех днешния урок да го проведем край Черното езеро, но... е, професор Слидерин и професор Тимбър ще ви обяснят по-добре. Това тук също ще свърши работа - започна мис Братшоу - Виждате ли малките зелени водорасли на дъното, нацапани с чафеникаво-червени петна? Ще трябва да отблъснете водата чрез магията Импервиус и да изчистите петънцата чрез магията Очисти. Но това не са обикновени петна - те ще се издигнат във въздуха и ще ви напръскат със слуз, ако не ги поразите възможно най-бързо с Еванеско. Трябва да се разделите по двойки - един да поддържа водата отдръпната, понеже през нея заклинанието ви няма да подейства, а друг да чисти петната. След това се разменяте при мой знак. Въпроси? Не? Добре, започвайте.- каза проф. Брадшоу.
Пробвах магията не беше от най-трудните лесно я усвоих.
- Така, вие свършихте нещо добро, деца. Тези малки кафяви петна се наричат Виорити и са много вредни за растенията, върху които попаднат. Видяхте ли как малките водорасли стават по-ярко зелени и по-свежи? Да, иначе щяха да умрат. А сега да се магипортираме отново в училището...
Когато се магипортирахме отново до оранжериите, проф. Брадшоу направи призоваваща магия и накара чантите ни да дойдат при нас. Тръгнахме към замъка. Незнам защо, но бях доста уморен и се запътих към момчешката спалня в подземието.

Запътих се към оранжериите. Валеше, затова вървях бързо. Най-сетне стигнах, усмихната, но замръзналите първокусници не споделяха настроението ми.
- Привет! - поздравих ги, но срущнах само студените им погледи. - Моля, оставете раниците си на земята и седнете във въздуха.
Учениците се огледаха и плахо приседнаха във въздуха. Изведнъж под тях се появиха удобни седалки с меки възглавнички.
- Невидими пейки - поясних доволно. - И да ви се реванширам за закъснението...
Замахнах с пръчката и в ръцете на децата се появиха чаши горещ шоколад.
- Първо искам да ви кажа, че всичките сте написали страхотни и компетентни домашни работи. Но сега вече не говорим за виорити, затова да се заемаме с урока - казах вече по-сериозно. - Ще изучаваме мандрагорите, но, понеже урока е много дълъг, ще го разделя на две части. Днес ще изучаваме това, което знаят мъгълите за тези растения.
Замахнах към дъската и тебешира започна бавно да изписва урока с красиви завъртяни букви:


Седнах на бюрото си, чакаща учениците да препишат урока. През това време си водех бележки за поведението им, тъпите директорски задължения! Министерството казва да правя проверка на учениците, но как да го извърша в собствения си час?!? Накрая с облекчение чух звънеца
- Свободни сте!

ДОМАШНА: Съчинение за наученото за мандрагората от 10 до 20 реда.

Целият треперех, валеше като изведро. Ние стояхме извън оранжериите и чакахме проф. Брадшоу да дойде. Когато дойде ни даде чаши горе шоколад, но дори и това не ме стопли и очаквах всеки момент да бие звънеца. Учихме за мандрагората, често казано не бях виждал тази съставка, но бях чувал за нея. Урока беше лесен, за пръви път проявих интерес в час по билкология. Записах всичко от дъската и звънеца би, тръгнах бързо към замъка за да се стопля.

Иеии...Най-после един свестен час!!!
Професор Брадшоу беше много по-добра от онзи перко...
Професорката започна да разказва за Мандрагорите.Беше доста по-забавно от предния час, но мен пак ме мързеше и не слушах много-много да слушам обясненията, защото и без това знаех доста неща за мандрагорите...

Вън валеше ужасно много...
Предстоеше един хубав и нормален час при професор Брадшоу.Обожавах часовете й.Тя разказва толкова увлекателно и хубаво...Можех да я слушам цял ден.
Професорката влезе в стаята и започна да ни разказва за Мандрагорите.Бях чувала за тези растения или по-точно бях прочела информация за тях в учебника...
Урока беше много интересен и увлекателен.
След секунди звънецът би и излязохме от стаята...

Този път учениците вече стояха вътре, удобно седнали на пейките, когато влязох.
- Добро утро! Искам да ви кажа, че съм много доволна от домашните ви, оценките си можете да намерите в дневника. Но днескашния урок е доста дълъг, затова пристъпвам направо към него. Тебеширът ще го запише на дъската, после ще го обяснявам.


- И така, това е урока ви за днес - казах когато всички бяха преписали. Въпроси?
Момиче от последния ред вдигна ръка:
- Извинете, госпожо, но защо трябва да се използва и лед?
- Защото листата на мандрагората съдържат бактерии и киселини. Тези вещества водят най-често до обриви и сърбеж на кожата, но ако компресът е предназначен примерно за дърво, то ще изгние безвъзвратно от тях. А студенината на леда ги убива и остават само полезните свойства. Разбра ли?
Момичето кимна.
- За другия път искам подробно да ми напишете каква подготовка се изисква за разсаждане на мандрагора и да ми го пратите по сова. Пише го в учебника, затова ще имате оценки. И така, звънеца ще бие след пет минути, отивайте в замъка.

Този пък ние бяхме вътре в оранжериите, а не вънка защото духаше ужасен вятър и няколко пъти отвяваше на някакво момиче от Грифиндор страници от учебника.
-Добра утро, професор Брадшоу.- казах унило защото бях доста уморен от предишният час, а и от вятъра, който продължаваше да духа със същата скорост. Извадих пергамента ми и започнах да преписвам написаното на дъската.
Госпожата говореше, но аз не я слушах защото се бях замислил. Домашното не беше много трудно, но като си помислих, че имахме доста голямо домашно по ЗСЧИ и по Мъгълознание ми стана направо лошо, исках да си тръгна от часа и да отида го голямото дърво до езерото, да легна и никога повече никой да не ме събужда. Ох, мечти, мечти. Госпожата ни освободи и тръгнах към замъка заедно с групичката ми от слидеринци.

Чакахме една група ученици пред оранжериите.
-Здравейте, днес ще имаме практически урок. Пригответе си наушници и кожени ръкавици - каза професор Брадшоу
Нямах търпения за практическата задача!!!Взех си наушници и кожени ръкавици.
След това трябваше да се разделим, но аз исках да съм си сама...
Ахх разпределиха ме Кристи...
Нямаше място за сърдене от моя страна и затова се заех със задачата, поставена от професор Брадшоу.
Вече бях достатъчно уморена и в момента в който отидох до професорката тя каза:
- Браво, свършихте много по-рано отколкото предполагах. По 15 точки за всеки един. Свободни сте!