Преглеждах документи до камината, когато на вратата се почука. Почудих се кой ли ще е, но все пак станах и отидох да отворя. В коридора стоеше приветливо и усмихнато дете. Сепнах се, но бързо се отърсих от изненадата.
- Ти сигурно си Даниел Ник, очаквах те! - поздравих любезно, но всъщност просто си спомних, че бях видяла снимката й в дневника. - Аз съм твоята директорка, професор Брадшоу. Не би трябвало да правя това, но след като няма никой друг освен мен влез и се настанявай свободно.
Момичето се усмихна и пристъпи вътре. Направих й знак да седне в едно от креслата до камината.
-Чай? - попитах, докато замахвах с ръка към масичката. На нея изникна димящ чайник с две чаши. Тъкмо чайника сам да разлее съдържанието си в чашите, когато погледа ми се спря на оставените на масата документи. Усмихнах се, не трябваше да са там. Но отстраняването им беше лесно, едно замахване с пръчката и те прелетяха до шкафа встрани и се прибраха без да ми създават неприятности.
Разположих се срещу първокусничката и отпих от чашата си.
- Ти би трябвало да си в Грифиндор, нали? Предполагам, че още не знаеш, но аз съм отговорник на този дом - опитах се да завържа разговор и да не се издавам, че всъщност не знам какво да й кажа. - Е, за нещо определено ли дойде или просто разглеждаше?
