Кабинета по вълшебство

Погледнах големия стенен часовник в учителската стая. Наближаваше време за първа среща с първокурсниците, знаех го, но исках да го отложа възможно най-дълго. Все пак въздъхнах дълбоко и се отправих към кабинета по вълшебство в края на коридора.
Влязох в кабинета по вълшебство с приветлива усмивка. Първокурсниците шумяха уплашено, търсейки места по старите дъбови чинове, изпълнили стаята.
- Здравейте, ученици - поздравих мило децата, които погледнаха изненадано към мен. Замахнах с пръчката си към дъската и белия тебешир започна да изписва името ми. - Аз съм Миранда Брадшоу и ще ви преподавам както по вълшебство, така и по билкология, така че ще се виждаме често.
Класът погледна към мен любопитно.
- Извинете, но Вие не сте ли директорката? - попита плахо някой.
- Да, също и ръководителката на Грифиндор, но това няма да има значение в отношенията ни - засмях се. - А сега сериозно - часовете по вълшебство ще се провеждат тук три пъти в седмицата. Ако имате въпроси към мен можете да ме потърсите в кабинета ми или учителската стая.
Пристъпих напред между чиновете и застанах до катедрата.
- Учебниат материал през тази година включва изучаването на някои класически заклинания и много, много упражнения. За този предмет ще ви трябва главно магическа пръчка. Хубаво е да си водите бележки, но не е задължително.
Класът се разшумя и започна да изважда пергаменти от училищните си чанти. Все повече съжалявах, че точно аз трябваше да водя първия учебен час на зайците. Но все пак продължих с милия тон, като една надвиквах врявата:
- Но днес искам от вас само да ми се представите и да ми кажете какво знаете за заклинанията. Отговорете на въпросите ми, за да ви поставя началните оценки. Не е важно дали ще сгрешите или не, тук всички са равни и са дошли да се учат.
Децата започнаха да се представят плахо и да отговарят на въпросите, които задавах за вълшебството. През това време магическото ми перо драскаше по дълъг пергамент бележки, по които да си изградя мнение за тях и стратегия за преподаване на уроците, която да е удобна за всички. Най-сетне звънеца изби.
- Свободни сте - казах. - Следващия ни час е във сряда, искам до тогава да си преговорите учебника.

Роулплей задача: напишете представяне и отговор на въпросите ми. Срок - до вторник.

Въпроси:
Приложение на заклинанието Лумос.
Заклинание за левитация
Какво знаете за вълшебството?

Моля отговорите да са ФОРМУЛИРАНО ИЗРЕЧЕНИЕ, не състоящи се от една дума.

Влязох в стаята по вълшебство и се настаних при мои приятели то Слидерин. Беше доста шумно защото всички за говориха. Тогава се появи директорката, която се оказа и нашата учителка по вълшебство. Всички започнаха да се предствавят, дойде и моят ред. Повечето деца освен, че си казаваха имена и разказваха нещо за семейството си, докато аз само се представих.
-Казвам се Албус Сивиръс- казах и отново се настаних на чина си.
Тя ме попита за магията Лумос и за магия за левитация.
-Лумос е магия, с която можеш да си осветиш пътя. Прави се с леко кръгово движение.
-А вълшебството?
-Вълшебството е една от оснвоните и класически науки в магията!
-Добре- каза тя.
Когато проф. Брадшоу каза каква е домашната веднага си помислих, че ще е лесна защото все пак баща ме беше научил на по голяма част от това, което щяхме да учим тази година. Звънеца би. Аз и няколко човека от Слидерин се заприказвахме по коридора.

Първия ми час. Вълнувах се, изгарях от нетърпение. Най-сетне се появи и тя - директорката, нашата преподавателка. Бях я виждала няколко пъти по коридорите, но сега, когато се приближаваше покрай редиците беше по-реална, някак... истинска, просто Професор Брадшоу. Представи се, съобщи, че ще имаме часове по вълшебство три пъти в седмицата, също така и че ще ни преподава по билкология. Учудих се, когато само с един замах на пръчката изписа името си на черната дъска, защото преди изобщо не вярвах в магии. Но може би след Диагон-Али и пролуката в малката кръчма, покрай която всеки ден минавах на път за училище, но никога не съм разбрала същността й, това беше просто нещо нормално.
Професорката ни запозна с учебната си програма, съобщавайки, че следващия ни час ще е в сряда. Поиска да й се представим и аз бях една от първите, които посочи.
- Казвам се Бе... Били Пайпър. Живея с майка си в Лондон и съм пълна новачка в магиите. Но съм прочела учебниците и мисля, че ще мога да отговоря на въпросите Ви. Лумос е магия за осветяване на пътя, ако не греша, а магията за левитация мисля, че се наричаше Уингардиум Левиоса. Вълшебството от друга страна си е чиста наука, една от основните в магическия свят.
Професор Брадшоу ми кимна да си седна и продължи да разпитва учениците. Най-сетне звънеца изби и вички се отправиха към вратата.

Беше направо страшно...Първи учебен ден в училище за магии!
Бях седнала на чина до едно русокосо момченце.Не му знаех името, но ми направи голямо впечатление когато влезе учителката.С един замах на пръчката тя накара тебешира да пише сам!!!
Беше ми ужасно интересно, докато госпожа Брадшоу говореше...
След представянето си госпожата ни даде домашното...
Имаше някакви странни думи, който не разбирах...

Лумус - Заклинание за светлина.
Заклинание за левитация - Уингардиум Левиоза
За мен вълшебството имаше много тълкувания за Вълшебството, за това не написах нищо.

Запътих се към часа си. Този път трябваше да преподавам урок, а мразя да съм сериозна.
Отворих вратата. Учениците шумяха, което ме изнервяще още повече.
- Добър ден! - поздравих силно. Очевидно никой не ме чу, освен няколко деца, които обърнаха главите си, но шумът беше прекалено голям.
Е, имах магическа пръчка и бях багьосница.
- И така - продължих, оглеждайки вече притихналата стая. - Днес ще изучаваме заклинанието Лумос. За съжаление уроците не винаги са приятни, нито пък лесни. Този лично за мен е скучен, елементарен е, но влиза в учебната програма като задължителен, така че ще трябва да се примирите.
Развалих заклинанието за тишина и започнах с урока.
- Лумос е едно от основните заклинания, което тези от вас, които са израснали сред магьосници, трябва поне да са чували. То е най-простото в магьосническия свят и се използва дори от начинаещи. Всъщност е доста по-лесно от упражнениеята вчера. И така, по същество - Лумос се използва за осветяване. На края на пръчката се появява слетлина, чиято яркост се контролира от уменията на магьосника. Противозаклинанието му е Нокс. Приложението на това заклинание... е, понеже тук има и ученици, които не са запознати с магическите термини, ще се изразя по-просто - ефекта му е като на мъгълските джобни фенерчета. Това ви е урока. И сега упражнението...
Щракнах с пръсти и в стаята стана тъмно като в рог. Повечето учители не одобряваха прекаленото използване на магия, но това беше час по вълшебство, а аз бях вещица и не виждах нищо лошо в това. Все пак тук обучаваме учениците за вълшебници, не за мъгъли.
- Сега, ученици, трябва да използвате Лумос, за да запалите пръчките си. По стените има участъци, които не могат да бъдат осветени. В тях се намират поставки за магическите пръчки, където трябва да сложите своите така, че да огряват възможно най-голямо пространство. Когато всички пръчки са на местата си, извикайте Нокс и те ще изгаснат. Паралелно с тях ще се включи осветлението. Ако имате въпроси сега е момента да питате.

Бях седнала на чина си и чаках часа да започне.
В стаята беше прекалено шумно и никой не забеляза професор Брадшоу, когато влезе...
Тя ни поздрави учтиво, но само няколко човка й отвърнаха и започна да разказва за някакво заклинание Лумос.
Олелеее първо заклинание, но се уплаших още повече когато светлените изгаснаха...ами сега?
-Лумос! - извиках аз, но за жалост една искрица светлина само проблясна и пак се скри - Лумос!!! - извиках аз още по-настойчиво и се получи!От пръчката ми излезе една голяма струя светлина...Беше прекрасно, е все пак първа магия...
Поогледах се за да разбера къде се намират тези поставки и сложих моята пръчка там...едно момче от слидерин беше застанало точно до мен и сякаш като по часовник двамата извикахме *Нокс*...

Междучасието беше ужасно забавно, защото всички се замервахме със каквото ни падне, а няколко изглежда много сериозни ученици стояха мирно на чиновете си.
Понеже бях понаучила няколко шегички и замахнах с пръчката си към Албус от Слидерин и казах:
-Мантес!
Беше ужасно забавно... не спряхме да се смеем цялото междучасие....
Когато професор Брадшоу влезе в час никой не забеляза, но след броени секунди всичко затихна...
Дрън-дрън...Трябваше да спася веселото настроение и още щом се изгасиха светлините съвсем тихичко прошепнах:
-Артане!-след това бързо изрекох заклинанието за светлина, за да не подозират мен, когато светнат лампите.
След 2-3 минути лампите светнаха и всички бяха със клоунски обувки, освен професор Брадшоу де...
Госпожата не изглеждаше много доволна и сякаш веднага погледна мен!!!

Щом светлините отново светнаха всички бяха с клоунски обувки. О, Боже, тези деца! Но си имах начини за разпознаване на виновника, много лесни. Плъзнах поглед по пода, само едно момиче беше със своите си обувки. Погледнах нагоре...
- Моля госпожица Бери да дойде в кабинета ми след часовете! - казах строго. Не бях в настроение, започваха проверките и точно сега не мислех, че е най-подходящия момент за шеги от страна на учениците.
Момичето погледна изненадано, докато аз замахнах с пръчката си и развалих заклинанието.
Звънеца би.
- Свободни сте! Ако имате въпроси знаете къде да ме намерите.

Когато най-накрая стана светло в стаята, погледнах към Гойл обувките му ги нямаше и на тяхно място имаше клоунски обувки. Посочих му обувките и започнах да се хиля и то много силно, но и Гойл се хилише, погледнах обувките си и обувките на другите ученици и те също имаха клоунски обувки. Ядосах се, само някакво си момиче Хапълпаф (незнам как се казва и няма да си правя и труда да науча името и) и проф. Брадшоу нямаха клоунски обувки, веднага разбрах че това глупаво момиче е направило магията. Тъкмо щях да разваля заклинанието на обувките си, когато госпожата го развали. Взех си раницата и аз заедно с моята групичка от Слидеринци се отправихме към изхода, много ядосани.
-Ще и покажа аз! Как смее да ми го прави тази глупава малка магия- ядосано крещях аз по коридорите на път към ЗСЧИ.
-Успокой се Албус, ще и покажеш истинска магия, успокой се.- казваше ми Гойл, но аз дори и не му обърнах внимание и продължавах да крещя по коридора.

Запътих се към часа в доста по-лошо настроение от обикновено, особено след... инцидента. Но си имах вече едно на ум за Кристи Бери.
- Добър ден ученици!
Децата се изправиха до чиновете - Добър ден, професор Брадшоу!
Дадох им знак да седнат и се настаних зад катедрата.
- Днес ще изучаваме нещо по-трудно - магия за левитация. Тя се нарича Уингардиум Левиоса и се изпълнява с лек замах на китката. По-неопитните ще получат по-добър резултат, ако прибавят накрая "Цък". Не очаквам идеален резултат, но искам да опитате. Сега извадете перата си, ще използвате тях за упражнения.
Зарових в дамската си чанта и извадих няколко бели пера, които поставих на бюрото пред себе си.
- Уингардиум Левиоса - казах, съсредоточила поглед в тях.
Перата се издигнаха във въздуха и се понесоха над удивените ученици. Отвсякъде се чуваха ахкания и възклицания.
- Опитайте се да ги издигнете само нагоре засега - насърчих учениците, тръгвайки между чиновете им, за да им покажа тънкостите на магията: ту нагласях пръчките им, ту им показвах замаха, а някъде просто ги поущрявах.
Накрая звънеца изби.
- Добре, свободни сте. Сигурно, ако сте си разгледали внимателно програмата, вече знаете, че часовете ви по вълшебство са през два дена, което значи, че ще се видим във вторник. Приятен ден!

Днес изглежда професорката не беше в настроение и бях убедена да не правя никакви магии или шегички...
Тя започна да разказва там за някаква си магия за издигане на предмети...
Абе направо си беше ужасно тъпо...Ако в момента имах настроение, щях да спретна една шегичка
Трябваше да си изтрая и едва дочаках да свърши часа...

След миналият час по вълшебство бях намразил този час.
Влязох след госпожата в класната стая. Тя дори не забеляза това. Часа беше започнал, седнах на мястото си до Гойл и взех пръчката си в ръка. Днескашният урок "щял да бъде по труден" според професор Брадшоу. Изсмях се тихо защото забелязах, че Брадшоу е в лошо настроение.
- Уингардиум Левиоса - казах аз и веднага моето перо се издигна във въздуха. Проф. Брадшоу дори не забеляза успехът ми.
Звънецът изби. Почувствах се радостен, че следващият ни час е по ЗСЧИ. Взех набързо чантата си и излязох.

Заклинанието за левитация не беше много трудно...Понеже бях опитвала вече и знам че не беше много сложно.
Професор Брадшоу започна да ни разказва и на края трябваше да опитаме:
-Уингардиум Левиоса - казах аз и перото се издигна.
Аз и Албус изглежда се справихме най-добре защото повечето не успяха да се оправят със магията...
ПРофесорката изглеждаше много доволна от нашето постижение...

- Здравейте, ученици! Извинявам се за дългото си отсъствие, но днес ще възобновим часовете по разпределение - казах, задъхана след тичането по коридорите.
Бях отсъствала във вторник, което ми попречи да проведа часа си. И проклетия министър на магията, точно сега ли намериха да го свалят от власт?!
- Ще имаме практическа работа, облечете мантиите си и ме последвайте, моля! - Излязох от стаята и се отправих към фоайето, обяснявайки задачата пътьом. - Днес ще работим в Забранената гора. Всички ли помнят заклинанието Лумос?
Потвърдителни възгласи.
- Добре, много добре. Искам да държите пръчките си в готовност. И така, по същество - предполагам висчки които са чели учебника знаят за магията Агуаменти. Днес тя ще ви трябва. Из гората съм пуснала няколко огнени топки, искам вие да ги изгасите чрез магията за вода - докато обяснявах вече крачихме по дебелата снежна покривка към гората. - Ако нещо ви застрашава, независимо дали е някакво животно, не можете да се справите със задачата или се изгубите, искам да изстреляте червени искри във въздуха.
- Извинете, професоре, как се изстрелват искри? - попита някой зад мен.
- Насочвате магическите си пръчки нагоре и мислите за червен фойерверк - усмихнах се.
- А може ли да използваме другизаклинания?
- Ако сметнете за добре, да. Примерно заклинанието за изсмукване на кислорода или Акцио Листа с което да задушите пламъка.
Най-после стигнахме покрайнината на гората и учениците ме погледнаха.
- Добре, няколко указания - не навлизайте надълбоко в гората, не се пречкайте на кентаврите. Аз ще обикалям отвън и в най-външния кръг от дървета, следейки за искри. Когато е време да се прибирате ще изстрелям зелени искри - те ще достигнат до всеки от вас и ще ви доведат при мен.
Първокурсниците се разбягаха из гората със запалени пръчки, а аз закрачих около нея. Всичко беше спокойно, от време на време се чуваше Агуаменти или друго подобно. След час реших да прибера децата на топло и изстрелях зелени искри. Учениците започнаха да се връщат, когато се чу писък и червени искри изхвръкнаха над дърветата.
- Прибирайте се в замъка, деца! - казах притеснено и се втурнах в гората. Дано само това не е шега...
(чакам да пишете вие)